“Маба” ме кръсти внучката Божана, която остана без майка на тримесечна възраст. До втората годинка тя смяташе че аз съм Мама.
Един ден баща и Борислав влезе в къщи щастлив, издържал някакъв изпит по анимация във ВИТИЗ и извика: “Майко, много се радвам че…”, а малката Божана започна да го удря с юмручета и разплакана закрещя: “Това не е твойта Мама! Това е мойта Мама! Твойта Мама е баба Недка!”
Изтръпнахме, просълзихме се и започнахме да обясняваме как майка и Радостина е на небето при звездичките и луничката и и пее песнички за лека нощ!
Детето се обърка и доста време, като се обръщаше към мен започваше с “ма… ба…, ма… ба…” и така станах “Маба” за всичките си деца и внуци, които са вече 16 на брой…!
